| :) :) :)
Я да видим сега какво е това „животно“, което хем го има, хем го няма, или по-скоро си мислим, че сме го хванали в ръцете си, а в същото време се оказва, че само сме се заблуждавали и не осъзнаваме, че всъщност то изобщо не е съществувало. Сънували сме.
Когато загубиш нещо, което не си имал... боли. Не защото си го загубил, а защото... не си го имал. В действителност. Така, както ти се е искало да го имаш. Сетихте ли се – става дума за любовта, без която не можем, но която не могат да ни върнат със същата сила, с която я излъчваме. Именно за нея ще си поговорим.
Искам – имам – нямам
Ето в този порочен кръг се въртят връзките ни обикновено. Ако наистина искаш нещо, в повечето случаи го получаваш, т. е. имаш го. А когато го изгубиш, отново започваш да искаш да имаш и така до безкрай. Също както котката гони в кръг опашката си, без да разбере, че всъщност не може да я стигне.
Е, с тази разлика, че ако котката има девет живота, ние с вас имаме само един. Имаме едно сърце, което, разбито веднъж, вече функционира една идея по-трудно. Сърдечни му работи. Върви го лепи с втора любов, върви го цери с нечии други очи, други ръце, други прегръдки. То си иска онова, което е загубило. Без да осъзнава, че никога не го е имало. Защото осъзнае ли го, вече нищо и никой не е в състояние да му помогне. Освен може би единствено времето.
Защооооо няма радост?
“За теб и за мен” е логичното продължение и именно с него ще се заиграем. Приказките за принцовете и принцесите, които накрая вдигат пищна сватба и живеят дълго и щастливо, са само в красивите детски книжки. В реалния живот обаче нещата не са съвсем така. В същия този реален живот става така, че ако има радост за мен, то същото не може да се каже за теб, и обратното. И пак в гореспоменатия живот ако аз не стъпвам по земята от любов към теб, ти просто ми се усмихваш и може би дори ме харесваш, но не си готов/а да влезеш в огъня заради мен. С две думи – не ме обичаш. Или поне така и толкова, колкото аз теб.
Аз избирам първата, ти избираш втората...
Точно така, само дето това не е детската песничка “Бели пеперудки, къде отлетяхте.” Това е една съвсем реална игра на любов, в която обаче единият дава най силната си карта, примерно асо купа, а другият леекичко вади нищожната тройка спатия, ей-така, колкото да движи играта и да не се набутва.
В задачата с повишена трудност се пита защо единият обича повече от другия? Вярно, че любовта не се измерва в точни сантиметри или килограми. Само че истински влюбеният, онзи, който целият се е потопил в емоцията, винаги усеща, когато човекът отсреща само я е докоснал с връхчето на десния си показалец, за да не се намокри.
Вариант 1
А обича водата и нещо повече – страхотен плувец е. В обаче само топи пръстче в нея, защото не може да плува и се страхува дори да се научи.
Вариант 2
А обича повече, защото очаква повече. Защото образът, който изгражда в главата си и на В, и на себе си, е доста различен от реалния. И макар че всеки има право на своите заблуди, те в повечето случаи носят предимно разочарование. И става така, че този, които обича повече, обикновено страда повече.
Вариант 3
В не обича А, колкото тя него, но е с нея, защото може да извлече някакви облаги. Нечестно, но много възможно. И заблудата продължава да замазва очите, докато А не се усети. Или докато В не се насити. В крайна сметка пак А ще е тази, на която ще й трябват носни кърпи.
Вариант 4
В не обича А, колкото тя него, но е с нея от съжаление, от страх да не я нарани, да не разбие представите й... Кофти и в двата случая. По-добре истина, която ще боли еднократно, отколкото лъжа, в която да живеем цяла година, и накрая да разберем, че ще ни боли още толкова, докато я преглътнем.
|