| Няма да говорим за едноименния български филм с това заглавие (повечето от вас може би дори не са чували за него). Със сигурност обаче са изживели една от онези „болести“, която наричаме любовна обсебеност.
Мания
- такова име са й дали древните гърци. Една от многото форми на любов, онази, обсебващата, дългата, властната, онази, която безмилостно те оплита в мрежите си и също толкова безмилостно те изхвърля на някой пуст бряг. Но дори и след като вече си изхвърлен, ти още продължаваш да живееш с илюзията, че си в прегръдките й.
Та именно тази обсебеност от някого надхвърля обикновеното привличане и топлите чувства, за да доведе до изключително силен емоционален шок и до дълбоки сърдечни драми. Тя жадува за тотално притежание и контрол над другия, макар че в повечето случаи може да означава и саможертва. Манията остава все така силна, дори когато е несподелена, защото в повечето случаи е сляпа и отдадена до край.
Съвременен прочит
Днес казваме, че сме обсебени от някого, когато го обичаме толкова, че не можем да го оставим да напусне живота ни за нищо на света. Когато сме готови да изтърпим и страдание, и унижение, защото адски много се страхуваме да не го изгубим, онзи, Човека, който пробужда истинската ни същност.
Пристрастяваме се към любовта така, както други – към алкохола, наркотиците, хазартните игри. Не случайно в началото споменахме думата „болест“. Пристрастени сме, когато някой се превърне в център на личната ни вселена и изведнъж всичко друго – работа, приятели, роднини, хобита дори, загубва смисъл. Целият ни свят се завърта около единствена ос (с мъжко/женско име) и от този момент нататък съществуваме само за да трептим около нея.
Най-странното е...
...че в основата на това доброволно робство не стои любов в чист вид. Корените на подобни усещания могат да се търсят назад в детството, когато по някаква причина не сме получавали достатъчно любов, и сега, години по-късно, подсъзнателно се опитваме да компенсираме липсите, защото се страхуваме от самотата, макар да не си го признаваме.
Ето защо повечето обсебващи връзки не носят абсолютно или трайно удовлетворение. Неприятно, но факт – те носят предимно разяждаща болка – и докато още траят, и след като свършат. А междувременно за обсебения от такава любов човек няма нещо, което да е твърде скъпо, неприятно или трудоемко. Ако то ще направи другия щастлив, сме готови на всичко на каквато и е да цена. Правим лудости, правим глупости и с методична жестокост ежедневно разбиваме сърцето си. Щастливи сме от което. Брутална, но реална ирония.
Внимание! Опасен индивид!
Обсебеният от любов наистина е опасен, но повече за самия себе си, отколкото за околните. Те могат да се зачудят защо е станал по-нервен, по-раздразнителен и по-депресиран от обикновено, но нищо повече. Единствено той обаче усеща как започва да губи решителност и самоконтрол и че всъщност дава мило и драго да запази тази връзка, защото има нужда да се чувства желан и полезен, че струва нещо. И дори от другата страна да го отблъснат и да му отговорят с грубост и пренебрежение, той продължава да си въобразява, че това е само временно. И че съвсем скоро човекът отсреща ще оцени какво му се предлага и ще бъде благодарен.
Ето го и ножа с две остриета. Докато се опитва да спечели вниманието на видимо безразличния индивид Х, обсебеният от любов доста често изпуска индивидите Y или Z, които са съвсем искрени в отношението си към него и могат да му предложат нещо съвсем реално. Само дето той няма очи за питомното, увлечен в преследването на така несигурното, но така вълнуващо и така силно възбуждащо инстинктите му диво. Тук някои биха казали, че за тръпката живеем. Може. Само дето след поредната такава парлива тръпка леко започваш да се питаш „Абе, аз не получих ли повечко мехури от изгаряне?“
Любопитно
С риска си бием автогол ще кажем, че жените са много по-склонни да страдат от любовна обсебеност, отколкото мъжете. Силните ни половинки обикновено се пристрастяват към други неща, като например работата си, някое хоби или пък един от гадните, непрощаващи пороци като наркотиците или алкохола. Кое е най-коварното ли? Че жените все ще вземат да се влюбят безнадеждно в мъж от горната категория. И това ако не е ирония на съдбата, здраве му кажи.
Светлина в тунела
Такава има и тя носи кодовото име „Не на страха“. Клише, ама вярно. Защото стъпка първа и единствена в борбата със зависимостта от някого е осъзнаването, че ценният всъщност си ТИ. И че една връзка НИКОГА НЕ бива да се превръща в еднопосочна улица. Ехоооооо, чуха ли го всички, чуха ли го онези с разбитите сърца? Най-вече те. Любовта е МАГИСТРАЛА, по която посоките са задължително ДВЕ!
|